П  Р О Г Р А М А

ЗА

РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА

ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ И ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ „К. МАЛКОВ”- САДОВО

2014 – 2017 г.

Автор: доц. д-р Тенчо Любенов Чолаков

 

Пловдив, ноември 2013 г.

 

I.                  Кратка информация за Института.

 

История и настояще.

 

През 1882г. към земеделското училище в Садово е създадено първото учебно опитно поле с добре обзаведени лаборатории (т.н. сервизи) и с това се поставя началото на земеделската наука в България. След двадесет години опитното поле прераства в първата Земеделска опитна станция с директор забележителният български учен, един от корифеите на аграрната наука у нас Константин  Малков. Това събитие за времето си е било много далновидно и в последствие е отредило на нашата страна пето място в света по организирани агрономически изследвания. Развитието на земеделската наука у нас получава тласък с правителственото решение за пребазиране на секцията по-растителни и генетични ресурси от ИГ- София в Садово. Така Земеделската опитна станция  през януари 1977 г. прераства в Институт по интродукция и растителни генетични ресурси  „К. Малков“ (Заповед на МЗХП № 18 от 17.01.1997). С този правителствен акт стартира и Националната програма по растителни и генетични ресурси в рамките на проект BUL 0071/1977 -1986 г. на UNDP към ООН/ФАО. Съизпълнението на проекта на ПРООН/ФАО за нашата страна е отредено на новосъздадения институт. По линия на ФАО е осигурена значителна техническа помощ и това ускорява развитието на съвременната Национална програма за събиране, оценка и съхранение на растителните генетични ресурси. Непосредствено след основаването си ИИРР-Садово започва да осъществява активна международна дейност. Благодарение на това България става съучредител на Европейската  Програма по генетични ресурси. Научният колектив на Института в този период поддържа тесни контакти с Интернационалния Институт по Растителни генетични ресурси в Рим –Италия.

Институтът осъществява сътрудничество и с други международни  институции, като участва в Комисията по Генетични ресурси за прехрана и земеделие към ФАО/CGIAR, Eвропейската асоциация  за изследвания в растителната селекция /Eucarpia/ и поддържа билатерални връзки с редица страни - Франция , Швейцария, Турция, Сърбия и Черна гора.

Забележителен успех за ИИРР-Садово, който вече се е доказал  като водещо научно звено е изграждането през 1984 г. на съвременно-оборудвана Национална генбанка за съхранение на зародишна плазма със семена при контролирани условия.   

Във връзка с преструктурирането на земеделската наука в България ИИРР-Садово от 2001 г. е преименуван (ПМС 270/15.12.2000) в Институт по растителни генетични ресурси /ИРГР-Садово/, с което основната научна, приложна и обслужваща дейност се фокусира в областта на растителните генетични ресурси. Тук  се намира Националната семенна генбанка, която е най-голяма по рода си на Балканския полуостров. В нея се съхраняват над 58 000 образеца от над 2600 растителни вида. Институтът има компютърен център и 7 специализирани лаборатории: по семезнание, растителна защита, биохимия, физиология на растенията, агрохимия, растителни биотехнологии и технология и качество на зърното. През 2002 г. е създадена и уникална ботаническа градина.  В Института се съхраняват богат библиотечен фонд, хербарийна колекция и музей в който са експонирани  земеделски „реликви“ свързани със 130 годишната история на земеделската наука в България.

За провеждане на научноизследователската си и производствена дейност ИРГР разполага с  2600 дка  обработваема земя от Държавния поземлен фонд, от които 1550 дка опитни полета и 1050 дка семепроизводна база. Допълнително в района на гр. Садово всяка година за целите на семепроизводството се наемат и още около 1000 – 1200 дка. Институтът притежава значителен сграден фонд, намиращ се в Садово, Пловдив и Копривщица.

От създаването на Института през 1977 г. до настоящия момент колективът неуморно работи за издигане нивото на аграрната наука. Събрана е изключително богата база данни, чиято цел е да подпомага научно-изследователската дейност в цялата страна. Осъществява се активен обмен на растителни и генетични ресурси с много страни. Съвместно се изпълняват и изследователки проекти със страни като Швеция (SEEDNet), Китай, Швейцария, Италия (IBPGR), Корея, Словакия, Сърбия, Македония, Турция, Унгария, Германия и др.

Извършено е систематизиране на цялата информация на ИРГР по култури и в сайта на  EURISCO (Европейски електронен каталог) като българска  колекция са регистрирани над 56 000 образци от 469 рода, 1544 растителни вида и 2517 подвида. Институтът извършва безвалутен обмен на семена с повече от 100 генбанки  и ботанически градини в света. В ИРГР се извършва сортоподдържане на 43 сорта  от 15 култури включени в Официалната сортова листа „А“ на Република България.

За последните 35 години академичния състав на ИРГР-Садово е работил за изпълнението на 30 национални и около 50 международни проекта, научните резултати от които са публикувани в 1947 трудове: научни статии и доклади от национални и международни научни форуми, книги, монографии, обзори, брошури и научно-популярни статии.

В продължение на повече от 130 години активна научно-изследователска дейност първоначално в Земеделската опитна станция, а по-късно и в Института, който е неин правоприемник  на българското земеделие са предоставени 135 новосъздадени сортове при 28 култури:

·        пшеница         -     42 сорта

·        фъстъци          -     12 сорта

·        ориз                -     12 сорта

·        сусам              -     10 сорта

·        грах                -     6 сорта

·      домати            -     5 сорта

         и други

Благодарение на ентусиазираният и всеотдаен творчески колектив,  ИРГР-Садово заслужено си е завоювал визия, като един от емблематичните Институти в системата на ССА. Тук се провежда мащабна, научно-изследователска, образователна, приложна и консултантска дейност.

В услуга на земеделските производители Институтът  предлага:

Ø Разработване на проекти за опазване  и управление на растителното биоразнообразие

Ø Организиране на информационни дейности по Мярка 111 от ПРСР

Ø  Консултации за всички полски култури

Ø Договори за съвместно производство

Ø Базови семена, семена първо размножение и технологии за основните зърнени култури – пшеница, ечемик, ръж, овес, грах ориз, твърда пшеница, тритикале и др.

Ø Семена и консултации за алтернативни култури – фъстъци, сусам, нахут, просо, вигна и др.

Ø Семена и информация за отглеждане на зеленчукови култури – домати, патладжан, пипер, градински фасул, салата, алабаш и др.

С постиженията си ИРГР – Садово с право е заслужил международно признание, той е желан партньор за международно сътрудничество и  основателно се счита за люлка на земеделската наука в нашата страна.

 

      

 

Списъчния състав на ИРГР в началото на 2013 г. наброява 113 човека,  от които 72 са в научния сектор и 41  в производствения. Академичният състав на института се състои от 23 учени, заемащи следните академични длъжности: доцент - 3, главен асистент – 12 и асистент – 8. От академичния състав 13 с образователната и научна степен „доктор”.

Институтът по растителни генетични ресурси е акредитиран да подготвя редовни и задочни докторанти по научните специалности  04.01.05 “Селекция и семепроизводство на културните растения” и 04.01.14 “Растениевъдство”; разполага с квалифицирани научни кадри и добра материалната база за провеждане на учебни практики и стажове на ученици и студенти и за ръководство на  дипломанти и докторанти по различни направления в земеделската наука. За 35 години в ИРГР „К. Малков“ са защитени над 40 дисертации за придобиване на научната и образователна степен доктор и 10 дисертации за придобиване научна степен „доктор на селскостопански науки“.

 

Организационна структура и направления на научно-изследователската и приложна дейност на Института.

 

В административно отношение Институтът е треторазряден бюджетен изпълнител и е на пряко подчинение на ССА – София. Научната и научно-обслужваща дейност на ИРГР-Садово е структорирана в три сектора: наука, производствено експериментална база (ПЕБ) и финансово-счетоводен и администрация.

 

Сектор Наука

Основните научни направления в дейността на ИРГР-Садово са:

* Научно-изследователска и приложна дейност в областта на растителните генетични ресурси чрез събиране, проучване, документиране и съхраняване в националната генбанка;

* Разработване на теоретични и приложни методи за опазване и съхранение in situ,  ex situ, in garden, in farm и  in vitro  на растителното разнообразие от местни форми на културни растения и тяхните диви родственици;

* Селекционно-генетични изследвания за създаване на нови сортове пшеница, тритикале, фъстъци, сусам, ориз и др.

* Ефективно приложение и разработване на нови биотехнологични методи за нуждите на селекцията, РГР и промишлеността.

*  Създаване на съвременни технологични продукти и внедряването им в земеделската практика.

Приоритетите  в научноизследователската дейност на ИРГР и на ССА се реализират чрез изследователски програми изпълнявани в следните  научни звена - направления:

v   Растителни генетични ресурси

v   Селекционно-генетично направление

v   Растително-биотехнологично направление

v   Качество на сортовете и семената

В помощ на научната, внедрителската и търговска дейност на Института е създадено и Бюро за научно обслужване и маркетинг (БНОМ).

 

Растителни генетични ресурси. Институт „К. Малков“ е национален коодинатор и носи отговорност за цялата дейност по опазване на РГР извършвана в нашата страна. Растителните генетични ресурси (РГР) са част от биологичното разнообразие и основен ресурс за благосъстоянието на хората.   В това направление в ИРГР се работи по специална Програма, която е неразделна част от Националната програма по изучаване и опазване на генетичните ресурси. Тематиката с която Института реализира своята дейност по опазване на растителните и генетични ресурси е подчинена на следните приоритети:

o   Дълготрайно използване на РГР,

o   Подържане видовото и сортовото многообразие от местни РГР

във времето и пространството.

o   Развитие на земеделието и екологичния баланс при евентуални изменения на климата.

Всички тези приоритети са всинхрон с Международните стандарти и националните интереси. Дейностите за изпълнение на Програмата на Института по опазване на РГР са насочени към събиране, изучаване и съхранение в ex situ, in vitro  и  in situ  колекции, а така също и в Националната генбанка.  Растителните генетични ресурси съхранени в генбанката в Садово, включват разнообразен по статус растителен материал. Тук се извършва обогатяване на колекции от основни растителни видове със зародишна плазма от различни произходи и тип на материала. Прави се и инвентаризация на растителните генетични ресурси в другите институти на страната, като се изготвя и документация за наличното растително разнообразие и съхранената зародишна плазма при различните групи култури. Извършва се и перманентна оценка на образците  по унифицирани класификатори и стандарти на ФАО и Европейската програма по растителните генетични ресурси.

В ИРГР призванието на учените работещи в тази област е  чрез съхраняване на наличните и новосъздадени генетични ресурси да осигурят на бъдещите поколения възможности за създаване на нови, адекватни на климатичните изменения сортове с които да се постигне устойчиво земеделие и просперитет на обществото. В резултат на тяхната целенасочена дейност последователно са проучени голям брой от представителни екоситеми от българската флора в 18 флористични райони. Идентифицирани са и са постъпили за съхранение в ботаническата градина над 400 ценни растителни образци, типични за разнообразието в проучваните райони и подходящи за използване по целесъобразност. Ежегодно по програмата се извършва обмен на РГР в рамките на 820 -1100 образеца с  над 330 адреса в страната и чужбина.

 

Селекционно-генетичното направление извършва селекционно-генетични изследвания за създаване на нови сортове пшеница, тритикале, фъстъци, сусам и ориз. Успоредно с това се разработват и технологии за отглеждане на новите сортове. Цялата научноизследователска дейност в това направление се координира от три програми:

§     Програма за създаване и проучване на нови високодобивни и висококачествени сортове зимна обикновена пшеница и тритикале с екологична пластичност и подходящи за сухите райони на страната. В научните изследвания се прилагат различни методи /междусортова и отдалечена хибридизация и експериментален мутагенез/ за получаване на ново генетично разнообразие от тези видове. Селекционните материали се проучват и оценяват във физиологично, агрохимично, технологично, фитопатологично и биохимично отношение.

От основаването на Земеделската опитна станция „К. Малков” през 1902 година до момента са създадени над 40 сортове пшеница. Лицензираните сортове създадени по тази програма в момента заемат около 48 % от обработваемата площ на страната.

§     Програма по интродукция, селекция и технология на нови сортове фъстъци и сусам. Тази програма също има вековна история и завидни постижения. Основните насоки в които тя се изпълнява са:

1.     Проучване на растителните генетични ресурси

2.     Селекция на нови сортове

3.     Разработване и усъвършенстване на технологии за отглеждане на културите

 ИРГР- Садово е изпълнител на Националната програма по селекция на сортове фъстъци с направления – висока продуктивност, ранозрялост, комплексна устойчивост на гъбни болести, едри семена с балансиран протеинов и маслен състав, с добри вкусови качества на семената.

Научният екип изпълняващ тази програма е създал 5 сорта фъстъци, от които 2 са  одобрени за държавен стандарт (Калина и Садово 2609). Получени са и над 350 нови линии фъстъци с различно съчетаване на положителните признаци , подходящи за използване като зародишна плазма за селекцията на нови сортове.

При сусама е създаден сорт Милена, отличаващ се с висока продуктивност, ранозрялост, устойчивост към бактериални и гъбни болести и притежаващ едри семена. Получени са и линии с неразпукващи се плодни кутийки, с добра продуктивност и устойчивост на болести. Те са предпоставка за създаване на нова технология на отглеждане и механизиране на процеса прибиране на реколтата. 

§     Интродукция, селекция и агротехника на ориза в условията на фермерско земеделие. Програмата се изпълнява в следните насоки:

-                     Интродукция и проучване на нови перспективни линии и сортове ориз от световната селекция, подходящи за отглеждане в условията на България и за целите на селекцията.

-                     Създаване на високо продуктивни сортове ориз с повишено качество на зърното.

-                     Интродуциране и създаване на по-ниско енергоемки сортове, при които чрез понижаване разхода на хранителни елементи за образуване на единица продукция се повишават синтезните възможности на растенията.

-                     Проучване устойчивостта на ориза на икономически важни гъбни патогени в процесите на селекция, интродукция и в условията на интензивно отглеждане. 

В производството успешно се извършва внедряване на създадените по тази програма български сортове ориз – Пловдивски 22, Искра, Милкана, ИРГР Дани и  ИРГР Вики, като последният сорт през 2012 г. е отличен с две  награди и е признат за иновационно постижение на Института.  

 

Растително-биотехнологично направление. В това научно звено се организира и извършва научно-изследователска дейност (фундаментални и научноприложни изследвания) и свързаните с това дейности в областта на растителните биотехнологии.  Използват се съвременни методи и техники in vitro, с които се подпомага изследователската дейност в двете основни направления на института – селекция и интродукция на културните растения. В селекционния процес при ориза и меката пшеница се прилагат методите на антерните  и ембрио култури. В резултат са създадени сортове с ценни стопански качества. Получена е колекция от 96 линии мека пшеница на база на сома и гаметоклонална изменчивост.

Изследователската дейност в интрудукционното направление на лабораторията по биотехнологии включва микроразмножаване, съхранение /краткосрочно и дългосрочно/, създаване на in vitro колекции и разработване на техники за извличане на ценни химически съединения (суспендиални култури) от растителни видове от българската и чужда флора. Провеждат се и технологични изследвания в резултат на което са създадени:

o  технологии за размножаване на сортове картофи, мента, хризантема, карамфил, сортове и подложки лоза, изчезващи  и защитени лечебни видове;

o  елементи от технологията за размножаване на други културни и диви видове;

o  продължават методичните изследвания за удължаване срока на съхранение на образците.

         В лабораторията се съхраняват в in vitro условия следните култури: картофи – 96 генотипа, лоза – над 100 сорта и 5 сорта подложки, 14 сорта мента, 27 диворастящи лечебни и декоративни видове и др.

 

Качество на сортовете и семената- Цялата дейност в това направление е съсредоточена върху сортоподдържането на всички сертифицирани и в процес на сертифициране сортове на ИРГР, с цел запазване на тяхната  автентичност.

В схемите за сортоподдържащата селекция се заложени сортове от следните култури: пшеница, ечемик, ръж, фъстъци, грах, нахут, леща и градински фасул. Приоритетно място в сортоподдържането е отредено на житните култури. Техният относителен дял е най-висок – 16 сорта пшеница, 2 ечемик и 1 сорт ръж. Ежегодно при тези култури се произвеждат над 20 тона семена от СИП – I-ва и   II-ра година.

При бобовите култури сортоподдържане се извършва при 5 сорта фъстъци, 3 сорта грах и по 1 сорт от културите: нахут, леща и градински фасул.

 В района на Копривщица се извършва и сортоподдържане на около 400 сорта и  линии картофи.

         Научно обслужване и приложна дейност

За изпълнение на тази важна за Института дейност е създадено Бюро за научно обслужване и маркетинг – БНОМ. Това е звеното, чрез което се изгражда визията на научните продукти на ИРГР – Садово. Чрез Бюрото Институтът извършва научно-приложна, развойна, проектантска, консултантска и маркетингова дейност.

Основните функции на БНОМ са:

§     Популяризиране на създадените в Института сортове, технологии и др. чрез рекламни проспекти, изложби, демонстративни полета, открити дни, кръгли маси, конференции, публикации в пресата, радиото и телевизионни изяви.

§     Ръководи внедряването, извършва маркетингови проучвания и планира видовата и сортовата структура на произвежданите в Института семена.

§     Сключване на договори и осигуряване на базови семена за семевъдни фирми, фермери и кооперации.

§     Предоставя технологии за ефективно отглеждане на създадените в Института сортове.

§     Организиране на курсове и извършване консултации по основните направления на ИРГР и в областта на иновациите.

§     Координира дейността си с Централната и Областните служби за съвети в земеделието и звената за научно обслужване в системата на ССА.

§     Създаване и периодичната актуализация на сайта на ИРГР за постигнатите успехи и продажбата на научните продукти.

 

Производствено експериментална база (ПЕБ)

Този сектор се състои от две звена: отдел семепроизводство и отдел механизация и транспорт.

Ø    Отдел семепроизводство. Призванието на този отдел е да обезпечи сортовата политика и стратегия на ИРГР-Садово чрез производството на семена и посадъчен материал необходими на производителите у нас и в чужбина.

През 2013 г. за семепроизводство най-голяма площ е отделена за житните култури (табл.1). В съвместната дейност по семепроизводство през настоящата година  партньори на Института са: СС Разград - 320 дка и  ЕТ “’Вихър” –Ямбол – 580 дка. За отглеждането на семена за 2013г. са сключени  и допълнителни договори за сортоподдържане в с. Караджово – 375 дка, със ССГ в Садово 350 дка и още 320 дка наети от частници в землището на Садово.

 В сравнение с предшестващата 2012г. получените добиви през 2013 г. при житните култури определено са по-ниски. Причините за това състояние са: есенното засушаване през 2012г. и нарушаването на технологичната дисциплина в началото на 2013г. (подхранването на есенниците бе извършено едва в края на февруари и първата половина на март!?)

                                                                                                       Таблица 1.

Площи за семепроизводство с житни култури и землища през 2013 г.

Земли-ще

пшеница

дка

овес дка

ръж дка

ечемик дка

тритикале дка

Всич-ко дка

ПБ

Б

С1

МП

Общо

ПБ

Б

ПБ

Б

ПБ

Б

ПБ

Б

МП

 

1

Садово-ИРГР

257

298

80

20

655

5

75

15

-

20

80

20

60

-

930

2

Чешне-гирово

135

225

-

-

360

-

-

-

-

-

-

-

-

-

360

3

Карад-жово

25

289

-

-

314

-

-

-

-

-

-

-

-

-

314

 

ОБЩО

417

812

80

20

1329

5

75

15

-

20

80

20

60

-

1604

Площите с останалите култури: фъстъци, сусам, бобови и др., които са включени и в плана за семепроизводство през 2013 г. няма да дискутираме само ще маркираме, че през настоящата година и при фъстъците резултатите са далече от оптималното за тази емблематична за ИРГР и района на гр. Садово култура. Причини - от една страна неблагоприятният агрометеорологичен комплекс през пролетно-летния период, а от друга не достатъчната оперативност на ръководство. Поради допуснати слабости през 2013 г. се провалиха и посевите от фуражен грах. Посочените негативни страни в организацията на някои основни  производствени дейности ще рефлектират върху изпълнението на заложения от ССА план.

За информация: През 2012 г. планът на ССА за ИРГР е бил 497 980лв и независимо от неблагоприятните условия през годината той  е бил преизпълнен с над 30 000лева. Необходимо е тази тенденция на повишаване на приходите от собствена продукция да продължи.

 

Ø Отдел механизация и транспорт.

Характерно за колектива на този отдел е, че работи на границите на възможностите си поради факта, че наличния машиннотракторен парк е морално остарял, неефективно окомплектован и поддръжката му, с малки изключения струва все по-скъпо. Основната навесна техника, както и повечето от използваните  трактори са с история над 30 години и спокойно могат да се прекатегоризират, като експонати в музея на земеделската наука в ИРГР.

За повишаване на икономическите показатели от дейността на този отдел е необходимо да се извършва системен контрол върху провежданите агротехнически мероприятия и да се подобри техническото състояние на машиннотракторния парк в Института и се подобри организацията на работа.

Към този сектор е наложително да се закупи и съвременна поливна техника отговаряща на нуждите на Института за да се подобрят условията за получаване на повече и с по-добро качество продукция.

 

         Финансова дейност на Института

Характерна тенденция при финансовото състояние на повечето институти в системата на ССА е, че средствата за ФРЗ  спрямо 2011 г. са редуцирани значително, а минималната заплата се повиши. Ежегодно се увеличават и разходите за прослужено време. Наблюдава се дефицит на средства за нормално функциониране на институтите.

През предходната 2012 година  в ИРГР са изразходвани 1 240700 лв., които са покрити със:

                                                                                    Таблица 1.

1.

Собствени приходи

158 963 лв.

 

и непревъртяни през СЕБРА

401 886 лв.

2.

Субсидии от ССА

1 081 737 лв.

3.

Приходи по проекти от МОН

-

4.

Субсидии от ДФ Земеделие  - наука

-

5.

Субсидии от ДФ Земеделие  - ПЕБ

12674 лв.

6.

Получени от СЕП

94 641 лв.

 

През годината направените разходи са за:

                                                                                                                             Таблица 2.

1.

Заплати, възнаграждения на персонала

652 290 лв.

2.

Възнаграждения по извън трудови правоотношения

36 544 лв.

3.

СБКО

1 7 501 лв.

4.

Обезщетения

20 771 лв.

5.

Осигурителни вноски от работодател

133 514 лв.

6.

Издръжка

373 794 лв.

7.

Членски внос

5 386 лв.

8.

Стипендии

900 лв.

9.

Лихви по лизинг

-

10.

Капитални вложения

-

 

От информацията в таблици 1 и 2, както и от съпътстващите ги справки 1-3 ясно се вижда, как се структурирани приходите и извършените през годината разходи. Най-голям относителен дял от изразходваните средства над 50% се пада на ФРЗ- 652 290 лв. и осигуровките. Разходите за издръжката на Института в края на годината са 373 794 лв.(Справка 2).

От Таблица 2 се вижда, че през предходната година средства за капиталови разходи не са постъпили от ССА, а има голяма необходимост от такива.

Важно е да се посочи, че указаните разходи за ФРЗ през 2012 г. са за 11 месеца, поради обстоятелството, че заплатите за месец декември 2012 г. поради недостиг на бюджетни средства са изплатени през януари 2013 г.  Изплатените суми за декември са: за заплати - 60 466 лв. и  за СБКО - 1671лв.

Също така неплатените задължения на Института в края на годината към външни доставчици (Петрол Ад – 504 лв. и ЕВН-Пловдив за ел. енергия – 7,785 лв.) са в размер на 8 289 лв.,  очакваните постъпления (неполучени вземания) от клиенти на Института са в размер на 48 900 лв. (Справка 3).

 

 Справка № 1.           Получени приходи по касов отчет (в лева)

1.

Приходи общо по касов отчет

          158  963

2.

В т.ч. продукция

209  907

3.

Наеми

11  391

4.

Внесен ДДС

-54 198

5.

Роялти

-

6.

Други

-

7.

Данък върху приходите

8 137

8.

Помощи , дарения

-

 

 Справка № 2.           За разходите на ИРГР - Садово.

 

Разходи по касов отчет

2012 г. в лева

1.

Заплати и възнаграждения на персонала

   652 290

2.

Други допълнителни възнаграждения

20 771

3.

Възнаграждения по извън трудови правоотношения

36544

4.

СБКО

    17 501

I.

Всичко (1+2+3+4)

727 106

5.

Осигурителни вноски от работодател ДОО

    85 174

6.

Здравноосигурителни вноски

   37 100

7.

Допълнително задължително осигуряване

   11 240

II.

Всичко (5+6+7)

133 514

III.

Издръжка

373 794

1.

Учебни и научноизследователски разходи

-

2.

Материали

136 726

3.

Вода, гориво и ел. енергия

155 056

4.

Разходи за външни услуги

47 800

5.

Текущ ремонт

-

6.

Данъци

8 702

7.

Командировки в страната

11 905

8.

Командировки в чужбина

6 690

9.

Застраховки

5 132

10.

Други разходи

1 783

11.

Лихви по лизинг

-

IV.

Стипендии

900

V.

Членски внос

5 386

VI.

Капиталови вложения

-

 

Всичко разходи

1 240 700

 

 Справка № 3.    Просрочени вземания от клиенти към 31.12.2012 г.

1.

ЗИ Стара Загора

22 630

2.

ОСЗ Сливен ДПО

5 400

3.

ИНЖ Костинброд

5,400

4.

ИТТИ Марково

1 728

5.

ИО Пловдив

4 022

 

Общо :

48 900

 

Анализът на финансовите параметри макар и частичен, както и настоящето състояние на материално-техническата база показва, че финансовата ситуация в Института през последните няколко и особено през 2013 г. е обезпокоителна и трябва да се търсят различни възможности за оптималното функциониране и ускорено развитие на изследователската организация.

 

II. Концепция за развитие и управление на ИРГР- Садово през следващите 4 години.

 

Всяка стратегия за развитие по-принцип трябва да се изготвя в дългосрочен план. Моята визия за Института след 10 - 15 години е:

Напълно обновена материално-техническа база предразполагаща извършването на научни изследвания на световно равнище, като научноизследователската дейност в организацията е поставена изцяло на проектно финансиране с преобладаващо преливане на средства по проекти от ЕС. Допълнителни бонуси към финансирането ще се реализират по-направление на интелектуалната собственост (сортове и технологии), договори за внедряване, приходи от производството на семена и продукция съпътстваща научноизследователската дейност и наеми.

За постигане на тази визия е необходимо да се реализират следните цели:

Дългосрочни –

·        Създаване условия и подходяща среда за осигуряване високо съизмеримо с Европейските стандарти качество на научните изследвания.

·        Постигане на просперитет и устойчиво, научно и икономическо развитие чрез интернационализация дейността на Института.

 

Краткосрочни – по-голяма част от тях са осъществими в рамките на един мандат и са градивни елементи по пътя на изграждане на начертаната визия.Затова основните цели през предстоящия мандат са:

Ø Повишаване нивото на научноизследователската дейност в съответствие със задачите и стратегическите приоритети поставени от ССА и МЗХ.

Ø Интензифициране на научноизследователската дейност на колектива чрез активно участие в разработването на международни проекти и различни програми на Европейската общност – трансфер на научни методи и познания.

Ø Фокусиране ръководната дейност върху ускореното израстване на по-младото научно поколение за ликвидиране несъответствието между възраст и научни звания на академичния състав.

Ø Издигане престижа на научната дейност и формиране на “Европейско мислене” сред членовете на научния колектив.

Ø Повишаване квалификацията на персонала. Оптимизиране възрастовата структура и подобряване трудовия микроклимат.

Ø Утвърждаване сред членовете на колектива дух на взаимна толерантност към пол, етническа принадлежност и други междуличностни взаимоотношения.

Ø Подобряване материалната база на института и икономическите показатели на производствено-експерименталната база.

1.     Организация на управление.

В структурата на управление на ИРГР кардинални промени не се предвиждат. И в бъдеще ръководството ще се осъществява в съответствие в действащите правилници и необходимостта от оперативност на процесите. Като действащи органи предвиждам:

·                   Общо събрание на учените - Винаги ще присъства целият наличен, научен колектив, като основен колективен орган на управление, който взема стратегическите решения свързани с всестранната дейност на Института. Провежда се при необходимост, но не по-рядко от 2 - 3 пъти в годината.

·                   Научен съвет – В Института в Садово НС се формира от хабилитирани лица представители на ИРГР, ИТТИ-Пловдив и ИРЕМК- Казанлък. Ще заседава не по-рядко от 10 пъти в годината по предварително изготвена и утвърдена от НС програма.

·                   Дирекционен съвет- Разширен състав - включва всички ръководители на звена и представители на синдикатите. Свиква се при необходимост от административна информираност на колектива на института. ДС има и съвещателни функции при вземане на важни и свързани с дейността на Института решения. Ще заседава не по–рядко от 2 -3 пъти месечно. При спешна необходимост от вземане на решения, свързани с изпълнението на научната и производствено-експериментална дейност ще се свиква по изключение в съкратен състав определен със заповед на Директора.  

·                   Временни експертни съвети и комисии - ще се съставят по необходимост и по-искане от страна на Министерства, агенции и др. след одобряване на предложените кандидатури.

2.     Структурни промени

През последните две десетилетия списъчния състав на Института  значително намаля. Промениха се и някои от приоритетите в научноизследователската дейност. По естествен път броят на основните структурни научни звена в Института бе редуциран.  

Смятам за уместно четирите научноизследователски отдела (направления)  в ИРГР да продължат да функционират по утвърдения начин,  но предвиждам промени свързани с подобряване дейността на лабораториите:

* Оценка състоянието на наличната в лабораториите, апаратура и изготвяне план за рационалното и използване.

*  Ускорено дооборудване на лаборатории  и работа за акредитация на някои от тях (по  агрохимия).

* Обмисляне възможността към Силоза  да се оборудва лаборатория за експресни анализи на семената. Така ще се подобри качеството на съхранение на семената.

*  Създаване на лаборатория по молекулярна генетика. Изключително важно е провеждането на научноизследователската дейност в областта на генетичните изследвания на молекулярно ниво и по специално в областта на генните маркери. В това направление в световен мащаб има значителни финансови ресурси (проекти и грантове) и е необходимо да се мисли в настоящия момент и в перспектива за привличането на част от тях към ИРГР. С осъществяването на тази идея реномето на ИРГР в международен план още повече ще се издигне.

За останалите структурни единици на Института (ПЕБ и финансово административния отдел) в краткосрочен план нямам изисквания за структурни промени.

3.     Научен състав

От изготвената справка за научния състав на ИРГР„К. Малков” – Садово се забелязва, че разпределението между възрастовите групи не е особено благоприятно за колектива (табл.2). Забелязва се известен дисбаланс между възраст и академичен статут  на кадрите. Същата информация погледната от друг ъгъл показва, че е налице  едно забавено развитие на научния потенциал на Института. В сравнение с научните организации от ЕС и с някои наши ВУЗ се забелязва значително забавяне на професионалното израстване  на кадрите.                                                                                                                              

                                                                                                         Таблица 2.

СПРАВКА

на академичния състав по възрастови групи към 01.01. 2013 г.

Възрастови групи

Години

Общо

до 35

36-45

46 - 55

56- 60

над 60

Академична  длъжност

 

 

Професор, д-р

-

-

-

-

-

-

Доцент, д-р

-

-

-

1

2

3

Гл.асистент, д-р

-

8

1

1

-

10

Гл. асистент

-

1

1

-

-

2

Асистент

4

4

-

-

-

8

Общо:

4

13

2

2

2

23

%

17,4

56,5

8,7

8,7

8,7

100

Не считам за нормално след 35 години да има асистенти, които все още не са придобили образователната и научна степен доктор. От таблица 2 се вижда, че в графата до 55 години няма нито един доцент. Аналогична е ситуацията и по отношение на  научното звание професор в последните 3 графи. След като сме равноправни членове в ЕС хабилитирането на доцентите и професорите също трябва по аналогия да е ускорено. По този начин научните кадри ще имат достатъчно време, което да посветят на научни изследвания, а не да мислят за професионалната си кариера почти до пенсионна възраст.   

Моето виждане за оптимизиране възрастовата и научна структура на Института е, че трябва в следващите 1-2 години да се приемат поне 3 млади докторанта за нуждите на Института в следните направления:

ü Растителни и генетични ресурси – 1бр.  В условията на непрекъснато повишаване значението на генетичните ресурси и набелязаните мерки за тяхното устойчиво съхранение и използване в условията на глобалните климатични промени това направление е от изключително значение в международен мащаб.  

ü Биологично отглеждане на земеделски култури – 1бр. Биопроизводството е незает и перспективен пазарен сегмент не само в страните от ЕС, но и в цял свят.  

ü По сортоподдържане и семепроизводство - 1 бр. Задължително е да има един млад учен-специалист, който да съдейства за  разширяване  дейността в тази важна за Института област.

За успешно провеждане на кадровата политика в Института е целесъобразно непрекъснато да се оказва методична помощ и се отделя особено внимание на младите учени при тяхното израстване. Необходимо е целенасочено и системно поощряване на тяхното участие в научни форуми провеждани у нас и в чужбина, както и включването им в международни проекти и програми. Перманентно да се създават оптимални условия за повишаване на квалификацията на младите учени за сметка на грантове и финансиране от спечелени извънбюджетни проекти в сродни институти на ЕС.

За ускоряване растежа на кадрите в ИРГР “К. Малков”  трябва да се открие специална набирателна сметка, чрез която да се подпомага хабилитирането на сътрудниците за доцент и професор. При сегашните условия е трудно да се провеждат процедурите поради сравнително високите разходи. Обмислям възможностите тази сметка да се захранва: с част от средствата от извънбюджетни проекти - по 1% годишно от заделяните средства за общоинститутски разходи; по 1% от средствата заделени от общата сума получена от продадените  семена; от сключени договори за обслужване на организации и фермери; от спонсорство и дарения. Така и самите сътрудници ще са мотивирани да разширяват научно-приложната си дейност.

4.     Наука и научно-приложна дейност

Развитието на българското земеделие не може да се разглежда изолирано от външни фактори, глобални процеси и тенденции като увеличаване на населението и нарастваща нестабилност на цените в световен мащаб, изменения в климата, ангажименти за изпълнение на общностни цели и приоритети на ЕС, по-високи изисквания и очаквания на потребителите за консумация на безопасни продукти и храни. В контекста на специфичното значение на земеделието и селските райони за социално-икономическото развитие на България, неговото настоящо състояние и потенциал, основните стратегически цели на политиката по отношение на аграрния отрасъл до 2020 г. са:

Стратегическа цел 1:

Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.

 Стратегическа цел 2:

Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие.

Проблемите, пред които се изправя земеделието в световен мащаб, изискват нови  знания относно запазване на националните растителни и генетични ресурси и неговото адаптиране към бързо променящите се климатични условия при голяма конкурентност на световния пазар. Посочените глобални тенденции са отчетени при  разработване на акцентите в научната дейност на колектива на  ИРГР- Садово през следващите 4 години.

          Слабости и проблеми в научната и научно-приложната дейност

-                     Постъпващите в ИРГР финансовите средства за извеждане на научните експерименти по „бюджетните“ проекти все още са недостатъчни.

-                     Поради липса на средства и амортизиране на значителна част от МТБ в Института се нарушава технологичната дисциплина при извеждане на научно-изследователската дейност.

-                     Поради ограничените финансови средства получените научни резултати  в повечето случаи е трудно да се публикуват в международни списания с импакт фактор.

-                     Липсата на средства ограничава и контактите на научните кадри с производителите. По същата причина и участието на учените в ежегодно провежданите у нас научни форуми е редуцирано. Да не говорим за тези в чужбина.

-                     Работи се по теми, които третират незначителни за подотрасъла проблеми.  

-                     В някои звена е налице конфликт между интелектуални възможности и недостатъчно техническо оборудване. Има недостиг на съвременни компютри и програмно осигуряване.

-                      При постановката на научните експерименти поради остаряла техника изоставаме от практиката.

-                     Новите сортове на Института закъсняват с пазарната си реализация – новосъздаден сорт поради липса на средства чака 2-3 години за изпитване в ИАСАС. Често за новоселекционираните сортове се правят и т.н. „нулеви“ години – изчаква се година за да се намерят средства за изпитването.

-                     В областта на селекцията поради ниското заплащане липсват квалифицирани изпълнители за нуждите на хибридизацията.

-                     Изравняване заплащането на помощния персонал с висше образование с заплащането  на работниците поради вдигане на минималните заплати.  

-                     Сред обслужващия персонал в някои сфери на дейности е необходимо да се постигне взаимозаменяемост на кадрите.

-                     Извършване на дейности от членовете на научния колектив несъответстващи на длъжностностните им  характеристики.

-                     В приложната сфера силата на Института е в сортоподдържането. То трябва да се прави от специалисти за да има чисти и автентични сортове. Липсват обучени изпълнители поради недостиг на пари.  

-                     Нарушена е връзката между селекционния процес и готовността за предлагане на перспективни сортове на пазара. Обикновена практика е перспективният сорт  да изчаква  2-3 години за апробация и 1год за семепроизводство, след 4 години сорта вече не е нов.

-                     Върху себестойността на получените семена при  житните култури значително влияние оказва и дислокацията на отделните семепроизводни посеви намиращи се в землищата на различни села. Това рефлектира върху повишаване на общите производствени разходи свързани с транспорта на селскостопанската техника по време на основните и вегетационни обработки (превоз на торове, семена, препарати, подхранване, пръскане, наемане на допълнителна частна техника за жътва и извозване на семената до Силоза. Необходимо е да се извърши оптимизиране на тези разходи.

-                     Не се търсят нови пазарни ниши за приложна (икономическа) дейност.

-                     Не се работи достатъчно и в посока на Публично-частното партньорство, в.ч. и с местната администрация на община Садово.

-                     Рекламата на новите научни продукти се нуждае от подобряване.

-                     Нужна е гъвкава ръководна и финансова политика.

 

     За превръщането на ИРГР-Садово във водещ научно-изследователски център от изключително значение е да се акцентира върху развитието на основните научни направления:

 

Виждания за бъдещо развитие на звеното по РГР в Института

В това направление  научноизследователската дейност  ще се подобрява чрез перманентно  актуализиране и „надграждане“ на програмата по РГР в съответствие с приоритетите на Националната стратегия по опазване на биологичното разнообразие и провежданата от държавните ведомства и европейските структури политиката по опазване на растителната генплазма. Ще се работи по:

 

Ø Разширяване дейностите и усъвършенстване методите  по събиране на растителната зародишна генплазма.

-                     Изготвяне дългосрочна програма по събиране на диворастящи растителни ресурси от страната, с включване на застрашени екосистеми, популации и видове.

-                     За успешно реализиране на Плана за изпълнение на Националната стратегия по опазване на биоразнообразието да се извършва приоритетно събиране на местните растителни ресурси.

-                     По-пълноценно използване на информационните системи за обогатяването на колекциите с ценна зародишна плазма от чужд произход. Създаване на възможности за събиране на ресурси от т.н. „култури на бъдещето”. 

-                     Разширяване на дейността по събиране на видове, за които България е вторичен формообразувателен център, а също и видове, които се намират при екстремни условия за развитие или са с ниска адаптивна способност.

-                     Създаване и усъвършенствване на законовата база за събиране на създадените в страната сортове и ценни селекционни линии от различни видове култури и съхранението им в Националната генбанка за решаване на определени цели в бъдещето.

Ø Проучване  и оценка на събраното растително разнообразие.

-                     Обогатяване на критериите и показателите при изследването на растителни генетични ресурси от дивата флора и активно използване Gis (geographical information systems - софтуер) в експедиционната дейност и за теренни проучвания. Идентифициране на т.н. „горещи“ точки водещи до загуби ценни образци чрез  Gis. Набелязване на приоритетите в даден район, организиране на мониторинг и експедиции за събиране на зародишна плазма или за запазване и съхранение на разнообразието in situ.

-                     Оценка на генетическото разнообразие на растителните ресурси чрез по-модерни, съвременни методи: изозимен анализ и ДНК молекулярни маркери. По-голяма прецизност в работата в сравнение със самостоятелната морфологична характеристика предлага използването на изозимен анализ. Този анализ улеснява откриването на дубликати и установяване на генетичната чистота. ДНК молекулярни маркери разкриват разнообразието на ДНК ниво. Съществуват различни анализи: RFLP, Microatelit systems, RAPD / Random Amplification of Polymorphic DNA/. Последният е универсален и може да се използва за геномен анализ при широко разнообразие от видове.

-                     Изграждане на /сърцевинни колекции/ при основните култури, оценени и съхранени в колекции.

-                     Унифициране на методиките по комплексна оценка на ресурсите съобразно дискрипторите на Biodiversity – Италия и  SEEDnet, Швеция.

-                     Използване на ефективни методи за проучване адаптивната способност на видовете при условията на Садово. Това е от изключително важно значение за диворастящите, местните и други уязвими към природната среда видове.

-                     Синхронизиране дейността с приоритетите на МОСВ, чрез проучване на застрашеността от инвазните растителни видове в природата и в колекциите.

Ø Съхранение и опазване на растителното биоразнообразие.

-                     Усъвършенстване на методите за опазване и съхранение в ex situ, in situ, in garden  и in vitro колекции.

-                     Идентифициране на ценна зародишна плазма от местен произход и блокиране на заплахите върху целостта на генетичното разнообразие чрез on farm  съхранение. Определяне на приоритетни култури за събиране и опазване.

-                     Усъвършенстване на разработения в ИРГР метод за получаване на генетически чист семенен материал при кръстосано опрашващите се култури за постигане равнопоставеност с другите европейски страни, членки на Biodiversity.

Ø Актуализиране изследванията в националната генбанка чрез:

-                     Разширяване на контрола върху съхранение чрез по-обхватно моделиране на процесите за прогнозиране на чистотата на репродуциране;

-                     Разработване на методи за сортова идентификация и създаване на база данни за идентифициране на молекулно ниво;

-                     Изграждане на референтни колекции съгласно изискванията на UPON във връзка с националната система за защита на новите сортове.

Ø  Документация.

-         Обогатяване на националната база данни по европейския стандарт EURISCO.

-         Разработване на методи за сортова идентификация и създаване на база данни за идентифициране на молекулярно ниво.

-                     Активно включване на местната генплазма в AEGIS проекта.

Ø Използване на растителните генетични ресурси.

Разширяване възможностите за използване на информация и материал от събраните и оценени растителни ресурси чрез:

-                     Предселекционна подобрителна работа в колекциите чрез съвременни методи и създаване на генетично разнообразие.

-                     Разработване на програма за усъвършенстване на връзките със селекционните институти, с цел активно използването на оценената, наша зародишна плазма.

-                     Разширяване кръга на култури и технологични решения, като алтернативи в земеделските структури и тяхното интегриране за решаване проблемите свързани с устойчиво развитие на екосистемите.

-                     Разширяване и обогатяване на представителните колекции в ботаническата градина за образователни цели.

-         Засилване на представителството на специалисти от ИРГР като експерти по растителни генетични ресурси в държавни и Европейски институции.

Виждания за бъдещо развитие на „Селекционно-генетичното направление”

Научноизследователската дейност обхваща три проектни програми и към всяка от тях трябва да се подхожда диференцирано.

Ø Програма за създаване и проучване на нови високодобивни и висококачествени сортове зимна обикновена пшеница и тритикале  с екологична пластичности подходящи за сухите райони на страната.

В научно отношение Програмата е тематично структурирана: селекция, агротехника, физиология, фитопатология и химико-технологични  изследвания на зърното.

Бъдещата селекционна стратегия ще бъде насочена към:

-                     Задълбочаване на теоретичните разработки, даващи отговор на предизвикателствата в глобален мащаб, стоящи пред селекционерите /затопляне на климата на планетата, нужда от опазване на околната среда, икономически промени и др./

-                     Подбор на зародишна плазма за селекционния процес с висок потенциал на продуктивност и носеща гени на сухоустойчивост.

-                     Създаване на сортове, толерантни на суша с висока добивност и стабилност на добивите.

-                     Създаване на сортове с широка адаптивност.

-                     Създаване на сортове, отглеждани с минимални разходи и подходящи за биологичното производство. 

Необходимо е научноизследователската работа на програмата по селекция и технология на пшеницата в Садово да се координира на национално ниво с тази на Добруджанския институт, като всяка от програмите  на двата селекционни центъра запази спецификата и приоритетните  си направления. В международен план е желателно да се установят и задълбочават връзките с балканските страни /Гърция, Сърбия, Румъния и Турция - Тракийския институт в Одрин/.

Ø Програмата по интродукция, селекция и технология на нови сортове фъстъци и сусам ще продължи да се изпълнява по установения начин, като са засили дейността в насоките: селекция на ранозрелост, устойчивост на икономически важни болести и абиотични фактори, високодобивност и пригодност за механизиране на процесите.

Ø Интродукция, селекция и агротехника на ориза в условията на фермерско земеделие – по тази програма ще се обърне особенно внимание на създаването на сортове с висока продуктивност и съдържание на лизин, отговарящи на изискванията на пазара и тенденциите свързани с наблюдаваните климатични промени.

Виждания за бъдещо развитие на Растително-биотехнологичното направление.

Ще се наблегне върху прилагане на научните методи и техники създадени в това научно звено за обслужване на двете главни направления в Института- селекция и интродукция на раститерлните ресурси, като усилията на екипа се мобилизарат за:

-         Изясняване на методологичните етапи и комплекса фактори позволяващи многократното субкултивиране в условията  in vitro.

-          Продължаване активното разработване на нови технологии за вегетативно размножаване на застрашените видове и методики за получаване на клетъчни суспендиални култури от растителни образци от българската и чужда флора.

-         Създаване на нови сортове пшеница и ориз чрез методите на ембрио и антерните култури.

-         Подобряване на условията за повишаване нивото на научно-изследователска дейност чрез олбучение на кадри и стремеж към осигуряване на ново оборудване позволяващо използване на метода за криопрезервация при съхранението на вегетавно размножаващите се видове

Виждания за развитието  на направление “Качество на сортовете и семената - приоритета на житните култури в сортоподдържането ще се запази и за оптимизиране дейността на звеното ще се работи в насоки|:

-         Усъвършенстване схемите на залагане при сортоподържащата селекция.

-         Засилване авторския контрол в процеса на сортоподържането – гаранция за автентичност и по-високо качество на семената.

-         Включване в сортоподдържането и ускорено размножаване на сортовете на ИРГР от други култури към практиката проявява интерес.

-         Засилване контрола и отчетността при базовите, предбазовите и сертифицираните семена.

-         Повишаване нивото на екипа на звеното, чрез осигуряване на възможности за специализации и  допълнително обучение.

 

За отимизиране на цялостната в т.ч. и научно-приложната дейност под мое ръководство в ИРГР “К. Малков“- Садово ще се работи за сплотяване на целия колектив за изпълнение на следните:

              Предложения за подобряване на научно-приложната дейност.

·          Утвърждаване иновационната политика в изследователската дейност в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2008-2018 г.).

·          Актуализиране на изследователската програма и синхронизирането и със стандартите на водещите научни центрове от Европейския регион.

·          Разширяване на националната и международната дейност на Института чрез търсене на нови партньори за изпълнение на съвместни проекти.

·          Премахване на дребнотемието и преминаване към комплексни изследователски проекти, приключващи с научно-приложни резултати необходими за устойчиво развитие на зеленчукопроизводство у нас.

·          Повишаване относителния дял на научните изследвания в областта на растителните биотехнологии за ускоряване на селекционния процес.

·          Разширяване спектъра на изследванията свързани с повишаване качеството на продукцията- полезни биологично активни съставки, вкусови, лечебни и др. свойства, за постигане на рационално и ефективно използване на природните ресурси от медицински и ароматни растения.  

·          Провеждане фундаментално-приложни изследвания ориентирани към решаване на глобални проблеми - селекция на толерантност  и устойчивост към високи  и ниски температури, засушавания; приложение на енерго- и  водоспестяващи технологии и др.  

·          Постигане интердисциплинарност и международна конкуренто-способност на изследванията.

·           Развитие на биологичните методи за производство на биологични семена и продукция.

·          Ускорено въвеждане и развитие на технологиите с използване на  биопродукти, като алтернативи на минералното хранене и конвенционалните методи на растителната защита за получаване на здравословна и с висока биологична стойност продукция.

·          Изследване на растителните генетични ресурси с цел развитие на биологичното земеделие - наредба  № 22 (04.07.2001) на МС и рамката за развитие на земеделието в Европейския съюз през близките 20 години. България е традиционно селскостопанска държава с голям потенциал за развитие на туризма: “Културно-исторически“, “Селски“, „Спа“, „Винен“ и др. Във всички тези дестинации биологично произведените земеделски продукти и храни имат своето бъдеще. Съчетаването на интересите в областта на туризма с биологичното производство ще мултиплицира финансовия резултат от тези дейности.

·          Проучване възможностите за производство на собствена биологична продукция в основата на която са сортовете на Института (лимец, тритикале, ръж и овес).

·          Съкращаване продължителността на селекционния процес чрез усвояване и развитие на съвременните методи в основата на които са ДНК маркерните технологии.

·          Създаване  система за ускорено внедряване  новите сортове на института и разширяване на дейностите по сортоподдържане и семепроизводство.

·          Стремеж към цялостно обезпечаване на създаваните в института сортове по отношение на охарактеризирането им към хранителен и воден режим, реакция към биотични и абиотични фактори и качество на продукцията.

·          Изготвяне план за професионално израстване на кадрите и осигуряване условия за бързото им интегриране в Европейската научна общност - обучение, специализации и докторантури в  чужбина.

·          Перманентно участие в международни и национални проекти - сериозна възможност за развитие и модернизиране на научната база.

·          Разширяване взаимноизгодното сътрудничество с Аграрните ВУЗ – чрез изготвянето на съвместни проекти, лекции, обучение на стажанти,  ръководство на дипломанти и др.

·          Създаване на атмосфера благоприятна за практическото обучение на територията на ИРГР на ученици от средните училища със селскостопанска насоченост.  

·          Планомерно обновяване на изследователската апаратура, а при липса на средства, въвеждане на съвременни методи на изследване чрез коопериране с  научни звена, колективи и отделни научни работници където има условия за това.

·          Районът на Садово е разположен в най-засушливата част на Тракийската низина и тук честотата на пролетните засушавания, както и периодите с максимални температури през втората половина на лятото са с относително висока честота. Затова, за повишаване качеството на научните изследвания, за подобряване условията на работната среда и подобряване на икономическите резултати от дейността на сортоподдържането и семепроизводството е необходимо да се оптимизират условията на отглеждане и на фъстъците и сусама. За целта е необходимо закупуването на дъждовална инсталация с което ще се подобри  гарнираността на посевите и ще се повиши тяхната продуктивност.  

·          За изравняване условията на извеждане на експерименталната дейност у нас с тези на ЕС  и постигане на конкурентоспособност на научните продукти създадени в Института за селекционното направление също е необходимо: Изграждане на съвременен оранжериен модул с обща покрита площ от 3дка. Той ще включва 2 дка стоманено-стъклена оранжерия и 1 дка оранжерия покрита с полимерни покрития. Съоръженията в модула ще бъдат оборудвани по Европейските стандарти. Основни източници за финансиране трябва да се търсят от международни проекти (европейски фондове) и публично-частно партньорство (ПЧП) в сферата на регионалното развитие.

·          Разработване ефективни критерии за контрол и периодична оценка дейността на работещите в научния сектор, определяне  форми на морално и материално стимулиране. В тази връзка трябва да се обмисли възможността “Роялтито”, което се дава за сорта да не идва само като общоинститутски приход - част от него по задължение да бъде за селекционера и да има заделена част и за развитие на науката. 

·          Предвиждам в бъдеще значението на БНОМ, като перспективно структурно звено да продължи да се повишава. Считам, че в резултат на маркетинговата  дейност тук  трябва да се формира и изготви картотека  на целева група (сдружения на производители, фирми и физически лица в страната и чужбина) към която да се насочи „агресивно“ нашата перманентна реклама.

·          Включване на частния сектор в научно-иновационните процеси.

·          Стремеж към повишаване ролята на ИРГР- Садово сред научните организации, членове на SEEDNET и Балканската научна мрежа (SEE-ERA.NET) и издигане националното самочувствие на Академичния състав.

·          Обмисляне възможностите след 4-5 години Институтът да има готовност да започне постепенно преход към въвеждане на финансирането по проекти.

·       Активна и целенасочена дейност в посока отимизиране на социалната среда в ИРГР (конструктивен диалог със представителите на Синдиката и набелязване мерки за постигане на целта).

·        Ще подкрепям всички дейности свързани с формиране на екологично съзнание и повишаване ролята на института, като обществено-ангажирана институция в региона.

 

     Чрез цялостното изпълнение на набелязаните мерки е възможно реализация  на висок научен капацитет с широки възможности за национални и международни изява и научна база предразполагаща за бъдеща ефективност и конкурентоспособност на научните и приложни продукти на ИРГР-Садово.

 

5.      Производствено-експериментална база  

               Слабости и проблеми в ПЕБ.

Като цяло материално-техническата база на ИРГР е в задоволително състояние, но има какво още да се желае:

·       Част от сградния фонд се нуждае спешено от основен и текущ ремонт: складовата база (силоза), експерименталната сграда по селекция на  ориза и др.

·       Оранжерийния сектор не функционира по предназначение. Стоманено-стъклените оранжерии са предадени за скрап, а оранжериите с РЕ покритие не се използват рационално. Необходимо е осъвременяване на култивационните съоръжения.

·       Част от лабораторните сгради  се нуждаят от текущ ремонт и привеждане в съответствие с нормативните изисквания за този вид сгради. Има спешна необходимост и от създаване на лаборатория към силоза за извършване на експресни анализи на постъпващите за съхранение от полето семена.

·     До момента получената продукция от дейността на Института се тегли на кантар в Садово, който е частна собственост и това допълнително способства за увеличаване на разходите.

·     Остарели машини за прибиране, почистване, преработване (семедобиване) и подготовка за съхранение на продукцията.

·     Институтът спешно се нуждае и от обновяване на част от машиннотракторния парк.

·     Посочените горе слабости с пълна сила рефлектират върху такива важни за Института дейности като сортоподдържането и семепроизводството.

·     Амортизирана поливна техника, която често излиза от строя.

·     Планът за семепроизводство се нуждае от по-добро оптимизиране.

·     Складовата база е недостатъчна като площ за дълготрайно съхранение на произведената от сектор механизация продукция, а част от нея е негодна и неизползваема.

·     Силно заплевеляване на полетата за семепроизводство, които допълнително се вземат под наем.

·     Необходимо е подобряване  охраната на производствените площи - влизат селскостопански животни и има кражби на продукция.

 

      Мерки за подобряване   дейността на ПЕБ.

На първо място е необходимо е актуализиране и  доизграждане на научната и производствено-експериментална инфраструктура и подобряване организацията на работа.

Ø  Базата в Копривщица поддържаща “in vivo” колекцията при картофите ще трябва да носи приходи на Института чрез производство на качествен посадъчен материал от наши сортове картофи. Считам, че нейната дейност трябва да се оптимизира с цел повишаване собствените приходи на Института.

Ø Извършване преглед и оценка на всички основни средства за производство от гледна точка на тяхната икономическа целесъобразност.

Ø Закупуване нова линия „Петкус“ за почистване на семената и на генератор за ток за нуждите на генбанката.

Ø  Актуализиране на част от машиннотракторния парк:

           *    Към Програмата по Селекция на пшеницата е необходима сеялка за точна сеитба на сортовите опити.

 *         Към производствения сектор е наложително спешно закупуването на нови 2 трактора: един до 40 к.с. със съответния малогабаритен инвентар и нов “Беларус” 102,5D (цена 50 000лв.) ; прикачен инвентар (дискова брана, нова фреза, сеялка и др.) и дъждовална инсталация за постигане на устойчиви добиви при фъстъците.

Ø  Необходимо е да се монтира кантар (електронна осева везна) на територията на ИРГР, с което ежегодните разходи за заплащането на тази услуга от частно лице ще отпаднат.

Ø  За всички дейности и направления  на ИРГР:

-                 Въвеждане на предварително планиране при всички основни производствени дейности.

-                 Провеждане задълбочен ретроспективен анализ на  икономическите показатели с цел редуциране действието на лимитиращите собствените приходи фактори.

-                 Въвеждане оптимизирани сеитбообращения и уплътнено използване на земята чрез отглеждане на втори култури.

-                 Строго спазване на оптималните агротехнически срокове, ако трябва и преминаване на двусменна работа в сектор механизация.

-                 Прилагане на целесъобразна сортова агротехника съобразена с торопотребността на почвата и сортовата особеност с цел минимизиране разходите на минерални торове.

-                 Повсеместно въвеждане В ИРГР на „Добрите земеделски практики“-ДЗП.

-                 Оценка на квалификацията и пригодността на кадрите за изпълнение на задачите свързани с най-важните направления на стопанската дейност – при необходимост да се помисли за обучение.

-                     Контрол за използваните ГСМ и за намаляване загубите при прибиране и съхранение на реколтата.

-                     Да се въведе материално стимулиране на участниците във всяка производствена дейност при възможност. При некачествено извършена работа нанесените щети да се възстановяват от виновните.

-                 За бързо внедряване на новосъздадените  сортове да се да залага на динамичния подход при който за всеки нов сорт с изявени стопански качества (потвърдени от експертна комисия от ИРГР) да се осигури възможност едновременно с подаването му за изпитване в ИАСАС да се организира и производство на семена от него. Така докато тече изпитването на семена линията/сорта ще се рекламира и след 3 години вече ще има готовност от страна на Института той да се внедрява в практиката.

-                 Реклама по всички медии и демонстрация на нашите зеленчукови сортове. Необходимо е в рекламата да се посочват основните предимства на сортовете – по-висок адаптивен потенциал към неблагоприятните климатични аномалии и значително по-добри вкусови качества спрямо вносните сортове. Организиране открити дни в Института и „пилотни“ посеви с наши сортове  в различни райони на страната.  

-                 Създаването на обективни предпоставки за привличане на нови допълнителни доходи, чрез развитие на помощни и обслужващи дейности, които да подпомогнат икономическото състояние на института.

-                     Подобряване материално-техническата база. Основни източници за финансиране на това начинание ще се търсят в сферата на публично-частно партньорство (ПЧП) и европейските фондове. Института има възможност за апортни вноски (земя и сграден фонд). ПЧП е водещ инструмент за реализацията на инфраструктурни проекти в цял свят.

-                     Осъвременяване визията на предлаганите от Института семена.

-                     Ориентиране към нови пазарни ниши различни от досегашните.

  За прилагане на горепосочените мероприятия в организацията и управлението на стопанската дейност за момента не се налагат структурни промени.  

 

     6. Финансиране

ИРГР „ К. Малков“-Садово е бюджетна организация, която получава приходи за стопанска дейност и субсидия за научната си дейност.

 Всяка година от ССА се определят на Институтите от системата финансови бюджети. Финансирането на научната програма от страна на  ССА става индиректно чрез заплащане на общите разходи на Института за работни заплати и стипендии, ел. енергия, вода, телефони, охрана, аварийни ремонти и други подобни разходи. Обикновено, одобрените от Ръководството на ССА бюджетни разходи се спускат в края на първото или началото на второто тримесечие на годината. Необходимо  е оповестяването на бюджета да става по възможност по-рано, особено за институтите които са заложили по-голяма част от производствената си дейност (есенно-зимни култури) през предшестващата година.

Собствените приходи се централизират в МЗХ и не се връщат за директно ползване в Института. От тези приходи ССА заплаща значителна част от общите разходи на Института – ел. енергия, вода, телефони, охрана и т. н. Ръководството на института е заинтересовано да се повишават тези приходи, т.е. да произвежда повече продукция, да се отдават под наем повече сгради и да се увеличава обема на извършваните услуги, но тези ресурси са ограничени и от тях не може да се очакват значителни приходи. Това проличава от раздел финансова дейност на Института (табл. 1 и справка 1.), откъдето се вижда че в приходната част от стопанската дейност на ИРГР през 2012 г. с най-голям относителен дял са средства от продажба на произведена продукция около 45 %. Постъпилите средства през годината от наеми са под 1,0% , а от извършване на услуги няма такива.  Затова е необходимо е да се работи в две основни насоки за увеличаване на постъпващите в Института финансови средства:

ü  Увеличаване броя на проектите с извънбюджетно финансиране и

ü  Повишаване обема на продажбите на създадените в Института научни продукти (сортове, технологии и др.)

Института кандидатства и пред фонд „Земеделие” и получава плащания на площ (СЕПП), СНДП и държавна помощ по схемата ”de minimis”. Фактът, че преките плащания не се задържат нито от МЗХ, нито от ССА, прави възможно използването на тези средства в самата организация.

Значително  перо за допълнително финансиране, което предимно се използва за осъвременяване на МТБ в научно-приложната сфера са извънбюджетните проекти (МОМН и други организации – национални и международни).

Сериозен проблем при финансирането обаче възниква при изпълнението на спечелени извънбюджетни проекти, например към МОМН. Той се изразява в начина на действие на финансистите от страна на ССА, които искат в края на календарната година да се освободят от получените средства от МЗХ по проектите с МОМН. Тази практика се разминава с времетраенето на проектните предложения  (обикновено- година и половина) и предварително изготвените планове за изразходване на тези средства. В тези случаи липсата на извънбюджетни сметки в Институтите правят изключително трудно целевото изразходване на средствата.  Като бивш ръководител на такъв проект също съм потърпевш от тази тромава система.  В края на 2009 г. средствата от спечеления проект с МОМН (40 000 лв.) съгласно действащата система “Себра“ бяха централизирани в МЗХ и се изгубиха безвъзвратно.

Институтът има ограничен финансов ресурс за изпълнение на научноизследователската и производствената си дейности. Но ИРГР има и богата история, утвърден международен авторитет и трудолюбив, висококвалифициран кадрови потенциал, благодарение на които той се намира на едно от челните места в системата на ССА. Необходимо е тази тенденция на подем в научната организация с ускорени темпове да продължи и през следващите години. За постигането на тази цел смятам като ръководител  да предприема следните действия

·       Преценка, разумно планиране и строг контрол на наличните ресурси.

·       Определяне на най-важните текущи приоритети при разпределяне на наличните ресурси.

·       Обсъждане с ръководителите на звената в Института  как и в каква насока ще работят, за да се подобри ефективността на ръководените от тях звена. Периодично отчитане на резултатите и търсене на лична отговорност.

·       В научната сфера считам, че е много важно непрекъснато да се  повишава участието на членовете на научния екип в проекти с извънбюджетно финансиране, като за целта се разширяват контактите със сродни институти от БАН и ССА.

·       Да съдействам за увеличаване броя на разработваните научно-приложни, договори и задачи.

·       Изучаване чуждия опит относно финансирането и самофинансирането на изследователските програми.

·       Разширяване сътрудничеството на института със стопански и обществени организации с цел повишаване икономическата ефективност на дейността, намиране на спонсори, дарения и инвестиции.

·       Провеждане на по-гъвкава финансова политика и взаимодействие с частния сектор (извършване услуги срещу заплащане на лица, съвместни инициативи и др.), като се спазва принципа на равнопоставеността и взаимния интерес.

·       Разширяване на пазарния сегмент на Института въз основа на маркетинговите изследвания на БНОМ, за повишаване нивото на собствените приходи.

·       Също така считам, че провежданата от Института политика на сключване на лицензионни и договори за съвместно семепроизводство не е разкрила напълно своя потенциал. Необходимо е по-активно да се работи в тази насока.

·       По принцип ИРГР е ангажиран да плаща пари на ИАСАС за изпитване на нови сортове. Обмислям идеята, да предложа дискусия  по този проблем за да могат взаимоотношенията да се канализират и финансовите задължения да се преразгледат от МЗХ. Все пак ССА и ИАСАС са под единното ръководство на МЗХ и ако е възможно да работят в по-тясно сътрудничество, с което ще се облекчи селекционния процес и новите български сортове по-бързо ще навлизат в практиката.

·       Обмисляне на план за включване ИРГР като елемент от туристическа дестинация (музей на земеделието, ботаническа градина и генбанка).

·       Стартиране на перманентна рекламно-промоционална кампания на новите сортове и  непрекъсната актуализация на сайта на ИРГР „К.Малков“- Садово.

 

             ЗАКЛЮЧЕНИЕ

         Предлаганата  концепция за развитие  и управление преди всичко е изградена върху подобряване организацията на дейностите и ще се приложи на база налични ресурси, като се прилага строг режим на икономии и ако бъда избран за директор, се ангажирам да търся неизползувани резерви и всякакви законово съобразени възможности за осигуряване устойчиво развитие и просперитет на аграрната наука и научния колектив в ИРГР „К. Малков“-Садово.